Това е сред най-преподаваните в училище кратки разкази на Елин Пелин. В него се разказва за група косачи, които са дошли в Тракийските поля, за да работят. Една нощ те си почиват край огъня, а Благолажа им разказва истории, на които Лазо, най-младият, не вярва.

Христина беше на годинки, но бе доста красива и сексапилна жена, а с тази къса рокля, направо…

В същото време един дрипав шоп водеше един кон, натоварен с въглища.

Имам лек фетиш към стегнатите еластични клинчета за езда, обичам да контролирам коня и когато съм в такова настроение, натискът и триенето в предния край на седлото ми се услаждат много.

На страниците на това забележително издание читателят ще открие текстовете на Деян Енев, Георги Господинов, Здравка Евтимова, Михаил Вешим, Калин Терзийски, Елена Алексиева, Васил Георгиев, Радослав Парушев, Богдан Русев, Ангел Игов, Йорданка Белева, Оля Стоянова, Захари Карабашлиев, Александър Шпатов, Кристин Димитрова, Людмил Станев, Иво Иванов, Мирослав Пенков, Петър Делчев.

Деян Статулов събира разкази на съвременни творци за българското кино в книгата „Между два кадъра“

Неговият вариант се нарича „Врана и лисица“. Историята разказва за врана, която си хапва сиренце на едно дърво. Лисицата идва, започва да ѝ прави комплименти и я моли да попее с хубавия си глас. Враната, поласкана, отваря човка да запее, сиренцето пада и лисицата го грабва.

Ще посетите Летния дворец – най-голямата и запазена императорска градина в Китай

Ще имате възможност да разгледате крайбрежната ивица "Бунд" – символ на Шанхай, разказващ за колониалното минало на града, както и търговския булевард "Нандзин"

Голямата територия на Китай предлага изключително много места, чакащи да бъдат посетени.

Хоканията, мъмренията на Грозева, произходящи от топло дружеско съчувствие към обичания на всички апостол, нямали край.

Въображението насяваше с подозрителни симптоми околността. То търсеше и съглеждаше между братясалите стъбла на дърветата и сплетените им клонове ту цевта на една арнаутска пушка, ту гъжвите на злодейци, ту дългите поли на черкези, които се гушеха Разкази за Сиан в гъстълака… Самотията около мене ми тегнеше… Извиках веднаж, дваж, напосока, дано ми се обадят — да чуя поне човешки глас, — но ми отговориха само екове… Аз задупчих енергически търбуха на коня си, но той беше заморен вече. Местността добиваше все повече враждебен вид. Слънцето припече, ветрецът престана, гората заглъхна; само бръмченето на рой мухи се чуваше сега, и то твърде гръмливо сред мъртвешката тишина… Аз вървях вече между две високи стени от дървета. Един разбойник не би нашел по-сгодно място за престъпление. При един завой инстинктивно се обърнах назад и потръпнах: видях двамата италианци, че се мярнаха на пътя и тозчас потънаха в шумака. Разбрах всичко: пътят правеше тука остър лакът; очевидно те нагазиха напреки през гъстълака, за да ми излязат отпреде и пресечат пътя, вярвайки, че не съм ги видял… Тотава аз силно боднах коня.

 Моля, пишете само в краен случай с конкретно посочване на нередността и при наличието на доказателства!

Робин Шприц ако имате път към Петрич и мерак за ....упадъчни щения с въпросната сирич аз ....навита съм